Силна мотивация донесе трето място на един от нашите Имперци

Нашият колега Димитър Цанков финишира трети на най-престижния дуатлон в България – Витоша 100

Димитър (или както всички го наричат – Думи) е Системен администратор в Империя Онлайн ЕАД от повече от 5 години. Той и екипът му се грижат основно за това всички процеси в компанията да вървят гладко. Или с други думи, както казва Думи: “нашата задача е да нямаме никакви задачи”. Въпреки това, има моменти, когато те са хората с най-тежката и отговорна задача. Думи си спомня за случай на авария със захранването в сървърното, когато всички сървъри са спрели да работят, съответно и играта Империя Онлайн също е спряла да работи. Тогава е имало двудневен ултрамаратон по възстановяване на машини в компанията. В такива случаи системните администратори са хората, които имат най-много работа, за да върнат всичко както е било.

Извън света на Империя Онлайн, любими хобита на Димитър са тичането и планинското колоездене. Освен това, той обича да кара ски и да прекарва свободното си време на открито в планината, това е неговият начин да си почива.

Интересен факт! Думи си спомня, че първото му участие на Витоша 100, най-популярното състезание за колоездене и тичане в България, е било 2 месеца след като започва работа в Империя Онлайн ЕАД. Той се шегува с това като казва, че Империя Онлайн е причината да започне да се занимава активно със спорт. По това време обаче участва само в състезанието по колоездене. Продължете да четете, за да разберете какво ни разказа финалистът на тазгодишното издание на Витоша 100.

Можеш ли да ни разкажеш повече за спортната си история?
Занимавам се със спорт от вече повече от 5 години, като първоначално започнах с планинско колоездене. Участвам в състезанието Витоша 100 от 5 години и тази година беше за 6-и път. Първата ми обиколка на Витоша с колело беше много трудна, направих я без да имам реална представа колко е трудно. Не бях подготвен физически. Дори си спомням, че обиколката с колело тогава беше за повече време от обиколката с тичане тази година.

Участваш в този формат от 6 години. Защо не се записа на състезанието за тичане по-рано?
Контузих коляното си при падане със ски преди години. Затова бях решил, че никога няма да мога да се занимавам с тичане. Това беше причината да се концентрирам върху колоезденето. Имах късмет обаче, защото отидох при правилния физиотерапевт, който ми каза, че всъщност коляното ми не е повредено, а имам синдрома на бегача. Даде ми комплект от упражнения, които да правя и успях да изчистя този проблем за около месец. Видях, че всъщност нямам проблем да бягам и на по-дълги разстояния. Ето защо реших да се запиша на дуатлон тази година, а и исках да направя нещо ново и различно.

Как се подготви за тазгодишното издание на Витоша 100?
За състезание от такъв мащаб, се изисква по-сериозна подготовка. За дълги разстояния, каквото е 100 км, е нужна дълга и продължителна подготовка. Тялото трябва да свикне с голямото натоварване, така че да може да избягаш тези 100 километра без да го стресираш. Предполагам, че има и хора, които се записват и без по-сериозна подготовка, но за мен това е грешка, защото това е свързано с мъчение и страдание. Знаех, че няма да ми е лесно, но не исках да се измъчвам, защото не съм тренирал достатъчно. Исках да съм колкото се може по-подготвен.

Когато видях, че проблемът с коляното ми го няма, вече знаех, че ще мога да бягам разстояния, по-големи от 20 км (преди не го бях правил). По-рано тази година отидох на друго по-дълго състезание – „Планински Маратон Панчарево“, за да проследя как ще се справя и на какво ниво съм спрямо останалите. Там се представих много добре като се класирах седми и това ми показа, че ще мога да се справя на Витоша 100. Тогава целенасочено реших да продължа подготовката за дуатлона.

Започнах да тренира активно 3-4 месеца преди Витоша 100 и бягах по около 100 км на седмица. Най-големият проблем беше намирането на време. Трябваше да съчетая работата и времето със семейството ми с тренировките. На 38 години съм и имам 2 малки деца, което означава, че ежедневието ми значително се различава от това на човек без деца. Не исках да жертвам времето, прекарано със семейството си, за подготовка, така че трябваше да намеря баланс. Решението беше да тичам от работа до вкъщи например, което е 10 км в едната посока. Така успявах да правя 100 км на седмица.

Наблегнах на тичането и започнах да карам колело едва месец преди състезанието, защото имам много повече опит с колоезденето. Също така, за да не се хвърля в неизвестното, един месец преди състезанието реших да направя тест – направих обиколката с колело и на следващия ден бягах до 60-и км. Знаех, че ако успея да стигна до 60-и км, имам шанс да пробягам и 100 км, защото ако не можеш да стигнеш до там може би няма смисъл да ходиш на състезание. Получи се сравнително добре, исках да видя как да си разпределя силата и да си направя изводи. След това на база на това тичане си имах график за цялото състезание и знаех с каква скорост горе-долу трябва да се движа на всяка фаза от състезанието.

Изненада ли се, че се класира трети?
Проверих резултатите от минали години и видях, че балансът ми между колоездене и бягане е добър. Знаех, че имам шансове за добро класиране, но все пак това беше много голямо предизвикателство за мен и първоначално целта ми беше да финиширам. Всъщност, наистина беше изненада за мен да се класирам трети, защото конкуренцията беше много голяма. Това е едно от най-престижните масови състезания в България за годината и всички, които се борят за челни позиции се подготвят много добре. Част от другите състезатели бяха професионалисти и фактът, че изпреварих някои от тях за мен е много голямо постижение.

Времето ми с колело беше 5 часа и 22 минути, а обиколката с тичане – 10 часа и 28 минути, което прави общо 15 часа и 50 минути.

Какво те мотивира по време на състезанието?
Знаех че на финала ме чака цялото семейство и децата. Колегите ми също бяха там. Но не беше само това, брат ми ми помогна изключително много и ме подкрепяше. Той има много голям опит в маратоните, дори стана трети на Витоша 100 миналата година. Тази година бяга с мен през последните 40 км само за подкрепа, напътстваше ме и ми даваше мотивация.

Брат ми помогна също така да изготвя план за маршрута на цялото състезание. Дори според него е добре, че започнах бавно в началото. Имаше състезатели, които избързаха в началото и много от тях ме изпревариха по пътя. Това не беше проблем за мен, защото знаех, че имам добро темпо и е грешка да се бърза в началото. Всъщност след 20-ия км започнах постоянно да изпреварвам хора и така до финала, точно на финала изпреварих човек. Това ми даваше увереност, че се движа добре, мотивираше ме.

Какви качества трябва да притежава човек, за да участва в такова състезание?
Желание, упоритост и постоянство. Трябва да бъде положително настроен. Не е хубаво да отиваш, за да победиш на всяка цена, трябва да имаш желание. По-добре е да го правиш с удоволствие.

Какъв би бил твоят съвет за начинаещ бегач, който иска да се запише?
Ако не е бягал досега… бих казал, че не е много добра идея да се записва директно на състезанието. Според мен е нужна около година, за да имаш времето да тренираш и да се подготвиш. Не всичко е въпрос на издръжливост, трябва си време, за да свикне тялото и да се адаптира за такова дълго бягане.

Нещата трябва да се случват постепенно. Постепенно да се увеличава бягането, защото, за да стигнеш до 100 км е хубаво да бягаш по около 70-80км на седмица. Би било грешка, ако не го направиш, защото има голям шанс да се контузиш. Всичко трябва да се случва стъпка по стъпка.

Накрая, но не на последно място, можеш ли да опишеш работата си с едно изречение?
Работата ми е като хоби… Обичам да идвам в офиса така, както обичам тичането!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.